Read Пълноземие by Николай Теллалов Online

Пълноземие

Когато търсиш някого, чийто дом е в друго измерение на реалността, тогава пътеките често те отвеждат на неочаквани места – Радослав много скоро стига до този извод, след като Проходът го е пренесъл не съвсем там, където трябва.Годината е 2036...... но не от бъдещето на познатия му свят!Какво може да се очаква от света през 2036 година? Вероятно много хубави – и предвидими!Когато търсиш някого, чийто дом е в друго измерение на реалността, тогава пътеките често те отвеждат на неочаквани места – Радослав много скоро стига до този извод, след като Проходът го е пренесъл не съвсем там, където трябва.Годината е 2036...... но не от бъдещето на познатия му свят!Какво може да се очаква от света през 2036 година? Вероятно много хубави – и предвидими! – неща, голяма част от които, уви, няма да се сбъднат.Но ако светът и Вселената са други? Ако Историята е по-различна от нашата? Тогава странстванията на Радослав ще се удължат и търсенето на Верена ще стане далеч по-сложно...ПЪЛНОЗЕМИЕ – една безплодна мечта или нещо, което бихме могли и все още можем да бъдем?......

Title : Пълноземие
Author :
Rating :
ISBN : 9548826372
Format Type : Paperback
Number of Pages : 448 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

Пълноземие Reviews

  • AdelinaGenova
    2019-02-27 10:47

    http://knigozavar.com/palnozemie/"- Истините се дишат, ядат, пият, любят, мразят и убиват. Но не се четат. Те се живеят.- И колко истини има?- Истината е константа. Променлива величина е търсещият я."Смело твърдя, че на втори прочит, "Пълноземие" не е изгубила и грам от очарованието, на което се насладих преди десетина години. А имайте предвид, че това е доста време и тогава бях млада и впечатлителна. Припомних си колко е приятно, а и с каква лекота се чете книга, която е редактирана и коригирана, книга, която си има всички бележки, пък били те и изнесени в края, а не под линия. "Пълноземие" просто е изпипана книга.http://knigozavar.com/palnozemie/

  • Ангѣлъ
    2019-03-15 02:34

    Една звезда по-малко единствено заради безконечните описания към края на книгата, доста изнервящи, именно когато най-искаш да стигнеш лелеяната развръзка. В новото дигитално издание голяма част от описателният текст е съкратен. Инак, прекрасна утопия за една по-различна паралелна България. :) И има Веренаааа, макар и малко.

  • Anelia Dobreva
    2019-03-17 03:27

    След като почти на един дъх приключих с Да пробудиш драконче и Царска заръка, ми дойде някак естествено веднага да се впусна в "Пълноземие". За пореден път ще го кажа, но за мен четирите книги от поредицата "Драконче" са едно неразривно цяло. Само че след хибрида между фентъзи и криминале в предходните части, тази творба на Теллалов буквално ме отвя в друга посока - тази на научната фантастика. При това без да губи нишката на фабулата. Изобщо Теллалов си го бива да се разхожда из най-различни жанрове, без да зарязва читателя в недоумение някъде по междинните гари. Бива го също да гради герои с неясни мотиви и скрити страни, които накрая се оказват пълноценни и реалистични в различната си степен на неопределеност между добро и зло. Бива го и да те накара да збарвиш, че отдавна не те е срещал с героите от предходната книга. Признавам си, че с нетърпение очаквам развръзката в Слънце недосегаемо и след първите три части очакванията ми много високи.Иначе в "Пълноземие" историята пак е проста - Радослав хуква да гони Верена през прохода към Долната Земя, но попада не там където очаква и хуква да търси врата към точното място и време като по пътя се държи героично, глупаво, нелогично, естествено и съвсем човешки. Този път няма нова любовна история - само кратка и според мен прекрасно написана среща с основната. Но пък има действие, още добре развити герои и добре опазени бели петна. И храна за размисъл.Големият недостатък на книгата е, че този път авторът повечко се е задълбочил във философско-фантасткото упражнение да опише света такъв, какъвто би могъл да бъде, ако... Не че не му се е получило, напротив. Но имам сериозни възражения срещу цялата глава, заета от потенциални новини и вестникарски и енциклопедични статии, която не е чак толкова добре изпипана, както и срещу някои (но не всички) утопични моменти. Но какво пък?! Теллалов може да не умее да поднася вселената си деликатно и на малки парченца помежду събитията от фабулата, но ако сте прочели "Силмарилион" от край до край, и "Пълноземие" няма да ви се опре.

  • Diana
    2019-02-20 07:46

    Звучи различно от предишните две и остава усещането за бързане да се кажат много неща на малко страници. Хареса ми описанието на лунните градове, но като цяло не е пълнокръвно описанието на паралелната земя, в която попада героят.Интересна е срещата с алтернативното Аз на Радослав и развитието на друга възможна история, но пак има твърде много препускане и сякаш слушаш разказвач, който се опитва да каже всичко, което знае, на един дъх.Ще дам шанс и на следващата книга от поредицата.

  • Дени Проданова
    2019-02-17 03:51

    Много съм разочарована. След подобрението в "Царска заръка" пак сме в спад. Не съм фен на фантастиката по принцип, но комбинацията фантастика+фентъзи се оказва още по-лоша... Пък и не знам дали е защото съм твърде песимистично настроена към българския капацитет за взимане на управленски решения или просто фантастиката вгорчи историята, но тази алтернативна България ми се струва по-невероятна (разбирайте невъзможна) и от лунните колонии, та дори и от космическите кораби задвижвани с дракони.